измъмрили

Речник на българския език

1. измъмрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измъмрили е производна форма на измъмря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измъмрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измъмрили е производна форма на измъмря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).