измъмрил

Речник на българския език

1. измъмрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъмрил е производна форма на измъмря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измъмрил — мин. деят. св. прич. м. р.

измъмрил е производна форма на измъмря (мин. деят. св. прич. м. р.).