измъмрело

Речник на българския език

1. измъмрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъмрело е производна форма на измъмря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измъмрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измъмрело е производна форма на измъмря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).