измъмрел

Речник на българския език

1. измъмрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъмрел е производна форма на измъмря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измъмрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

измъмрел е производна форма на измъмря (мин. деят. несв. прич. м. р.).