измъквала

Речник на българския език

1. измъквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измъквала е производна форма на измъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измъквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измъквала е производна форма на измъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. измъквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

измъквала е производна форма на измъквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. измъквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измъквала е производна форма на измъквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).