измъквал

Речник на българския език

1. измъквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъквал е производна форма на измъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измъквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъквал е производна форма на измъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измъквал — мин. деят. св. прич. м. р.

измъквал е производна форма на измъквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измъквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измъквал е производна форма на измъквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).