измушил е

Речник на българския език

1. измушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измушил е е производна форма на измуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измушил е е производна форма на измуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).