измушила е

Речник на българския език

1. измушила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измушила е е производна форма на измуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измушила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измушила е е производна форма на измуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).