измушила

Речник на българския език

1. измушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измушила е производна форма на измуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

измушила е производна форма на измуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).