измучи

Речник на българския език

1. измучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измучи е производна форма на измуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. измучи — повелително наклонение, ед. ч.

измучи е производна форма на измуча (повелително наклонение, ед. ч.).