измрънкотило

Речник на българския език

1. измрънкотило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измрънкотило е производна форма на измрънкотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измрънкотило — мин. деят. св. прич. ср. р.

измрънкотило е производна форма на измрънкотя (мин. деят. св. прич. ср. р.).