измрънкотел

Речник на българския език

1. измрънкотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измрънкотел е производна форма на измрънкотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измрънкотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

измрънкотел е производна форма на измрънкотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).