измолило е

Речник на българския език

1. измолило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измолило е е производна форма на измоля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измолило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измолило е е производна форма на измоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).