измолило

Речник на българския език

1. измолило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измолило е производна форма на измоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измолило — мин. деят. св. прич. ср. р.

измолило е производна форма на измоля (мин. деят. св. прич. ср. р.).