измоли

Речник на българския език

1. измоли — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измоли е производна форма на измоля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. измоли — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измоли е производна форма на измоля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. измоли — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измоли е производна форма на измоля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. измоли — повелително наклонение, ед. ч.

измоли е производна форма на измоля (повелително наклонение, ед. ч.).