измолели

Речник на българския език

1. измолели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измолели е производна форма на измоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измолели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измолели е производна форма на измоля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).