измокрило

Речник на българския език

1. измокрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измокрило е производна форма на измокря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измокрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

измокрило е производна форма на измокря (мин. деят. св. прич. ср. р.).