измокрели

Речник на българския език

1. измокрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измокрели е производна форма на измокря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измокрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измокрели е производна форма на измокря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).