измитахте

Речник на българския език

1. измитахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

измитахте е производна форма на измитам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. измитахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

измитахте е производна форма на измитам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).