измитала

Речник на българския език

1. измитала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измитала е производна форма на измитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измитала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измитала е производна форма на измитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. измитала — мин. деят. св. прич. ж. р.

измитала е производна форма на измитам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. измитала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измитала е производна форма на измитам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).