измисляло

Речник на българския език

1. измисляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измисляло е производна форма на измислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измисляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измисляло е производна форма на измислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измисляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

измисляло е производна форма на измислям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измисляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измисляло е производна форма на измислям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).