измислил съм

Речник на българския език

1. измислил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измислил съм е производна форма на измисля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измислил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измислил съм е производна форма на измисля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).