измислило

Речник на българския език

1. измислило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измислило е производна форма на измисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измислило — мин. деят. св. прич. ср. р.

измислило е производна форма на измисля (мин. деят. св. прич. ср. р.).