измислил

Речник на българския език

1. измислил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измислил е производна форма на измисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измислил — мин. деят. св. прич. м. р.

измислил е производна форма на измисля (мин. деят. св. прич. м. р.).