измислел

Речник на българския език

1. измислел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измислел е производна форма на измисля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измислел — мин. деят. несв. прич. м. р.

измислел е производна форма на измисля (мин. деят. несв. прич. м. р.).