измирал

Речник на българския език

1. измирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измирал е производна форма на измирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измирал е производна форма на измирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измирал — мин. деят. св. прич. м. р.

измирал е производна форма на измирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измирал е производна форма на измирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).