изминела

Речник на българския език

1. изминела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изминела е производна форма на измина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изминела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изминела е производна форма на измина (мин. деят. несв. прич. ж. р.).