изминел

Речник на българския език

1. изминел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изминел е производна форма на измина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изминел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изминел е производна форма на измина (мин. деят. несв. прич. м. р.).