измило е

Речник на българския език

1. измило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измило е е производна форма на измия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измило е е производна форма на измия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).