измило

Речник на българския език

1. измило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измило е производна форма на измия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измило — мин. деят. св. прич. ср. р.

измило е производна форма на измия (мин. деят. св. прич. ср. р.).