измила съм

Речник на българския език

1. измила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

измила съм е производна форма на измия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. измила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

измила съм е производна форма на измия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).