изметнело

Речник на българския език

1. изметнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изметнело е производна форма на изметна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изметнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изметнело е производна форма на изметна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).