измацало

Речник на българския език

1. измацало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измацало е производна форма на измацам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измацало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измацало е производна форма на измацам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измацало — мин. деят. св. прич. ср. р.

измацало е производна форма на измацам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измацало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измацало е производна форма на измацам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).