измамила

Речник на българския език

1. измамила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измамила е производна форма на измамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измамила — мин. деят. св. прич. ж. р.

измамила е производна форма на измамя (мин. деят. св. прич. ж. р.).