измамил

Речник на българския език

1. измамил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измамил е производна форма на измамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измамил — мин. деят. св. прич. м. р.

измамил е производна форма на измамя (мин. деят. св. прич. м. р.).