измамело

Речник на българския език

1. измамело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измамело е производна форма на измамя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измамело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измамело е производна форма на измамя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).