измамели

Речник на българския език

1. измамели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измамели е производна форма на измамя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измамели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измамели е производна форма на измамя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).