измамел

Речник на българския език

1. измамел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измамел е производна форма на измамя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измамел — мин. деят. несв. прич. м. р.

измамел е производна форма на измамя (мин. деят. несв. прич. м. р.).