измамвали

Речник на българския език

1. измамвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измамвали е производна форма на измамвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измамвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измамвали е производна форма на измамвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. измамвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измамвали е производна форма на измамвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. измамвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измамвали е производна форма на измамвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).