измайтапела

Речник на българския език

1. измайтапела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измайтапела е производна форма на измайтапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измайтапела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измайтапела е производна форма на измайтапя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).