измайсторил

Речник на българския език

1. измайсторил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измайсторил е производна форма на измайсторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измайсторил — мин. деят. св. прич. м. р.

измайсторил е производна форма на измайсторя (мин. деят. св. прич. м. р.).