изляла

Речник на българския език

1. изляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изляла е производна форма на излея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изляла е производна форма на излея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. изляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изляла е производна форма на излея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. изляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изляла е производна форма на излея (мин. деят. св. прич. ж. р.).