излющил е

Речник на българския език

1. излющил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излющил е е производна форма на излющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излющил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излющил е е производна форма на излющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).