излъчил си

Речник на българския език

1. излъчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излъчил си е производна форма на излъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. излъчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излъчил си е производна форма на излъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).