излъчило съм

Речник на българския език

1. излъчило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

излъчило съм е производна форма на излъча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. излъчило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

излъчило съм е производна форма на излъча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).