излъчило е

Речник на българския език

1. излъчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излъчило е е производна форма на излъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излъчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излъчило е е производна форма на излъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).