излъчили

Речник на българския език

1. излъчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

излъчили е производна форма на излъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. излъчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

излъчили е производна форма на излъча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).