излъчил
1.
излъчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
излъчил
е производна форма
на излъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
излъчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
излъчил
е производна форма
на излъча (мин. деят. св. прич. м. р.).