излъстявала

Речник на българския език

1. излъстявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излъстявала е производна форма на излъстявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. излъстявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излъстявала е производна форма на излъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. излъстявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

излъстявала е производна форма на излъстявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. излъстявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

излъстявала е производна форма на излъстявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).