излъскало

Речник на българския език

1. излъскало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излъскало е производна форма на излъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излъскало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излъскало е производна форма на излъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. излъскало — мин. деят. св. прич. ср. р.

излъскало е производна форма на излъскам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. излъскало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

излъскало е производна форма на излъскам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).